Всички преподаватели, служители и възпитанници отдаваме заслужена почит и признателност на патрона на нашия Колеж – Йорданка Филаретова. Съвсем основателно изследователите на нейния живот и обществена дейност й отреждат място до легендарните Неделя Петкова, баба Тонка и Райна княгиня.

Родена на 19.03.1843г. в София, тя е третото от четирите деца на преуспяващия търговец Никола Иванов, известен повече като хаджи Коце. Страстта на бащата към знания и просвета го карат да не жали средства за доброто образование на своите деца. Неговият дом е един от най- богатите с литература, а Йорданка е сред най- добрите ученички на Първото девическо училище, открито през 1858г. в София от видния възрожденец и будител Сава Филаретов. Първо неин учител, а по- късно и съпруг той оказва огромно влияние върху оформянето на нейната духовност и интелект.  Бракът им обаче е твърде кратък, само 3 години. През 1863г., Сава Филаретов умира в Кайро, покосен от „жълтата гостенка” – туберкулозата.

Останала сама с две годишен син, само на 20 години, младата вдовица не се колебае да продължи просветителската дейност на своя съпруг. По нейна инициатива през 1869г. е основано Благотворително женско дружество „Майка”, което има за цел да насърчава  и подпомага желаещите да се учат жени. Дружеството съществува дълги години след Освобождението и стои в основата на много образователни начинания.

Нейна подкрепа в родолюбивите  дела е по- малкият й брат, Димитър Хаджикоцев, известен член на Софийския революционен комитет. Чрез него Филаретова става съпричастна на националноосвободителната борбата. Когато Левски създава в София таен революционен комитет, тя е определена да съхранява комитетската архива. Сведенията за нея от онова време сочат, че два пъти е арестувана по подозрение и само случайността и удивителното й хладнокръвие я спасяват от бесилото. След гибелта на Апостола и трагичните събития през Априлското въстание, започва кореспонденция с руския консул в Пловдив – Найден Геров. Донесенията й  за жестокостите на турските власти в София и Софийско влизат в официалните консулски доклади до Петербург и до голяма степен определят отношението на Русия към българските страдания и вземането на решение за война . По време на Руско – турската война домът й е превърнат в болница, а през Сръбско – българската, е сред първите доброволки – милосърдни сестри. Тя е  първата жена у нас, наградена с почетния знак на Българския червен кръст – „Голям червен кръст”, учреден от княз Ал. Батемберг.

Тя е и първата жена в София към която се обръщат с “госпожа”. Това обръщение дотолкова и приляга, че мнозина го мислят за малкото й име.

Дочакала Освобождението – „Госпожата”, както всички вече я наричат почтително, заминава за Русия, за да изучи сина си. Едничката й мечта е той да съживи бащиното си име. Съдбата се оказва жестока. През 1885г., ненавършил 20г. синът й умира, също от туберкулоза. От този момент, до смъртта си тя не се разделя с черните дрехи. Завръща се в бащината си къща в София и се отдава изцяло на обществена дейност и благотворителност.

Връхна изява на нейното човеколюбие е учреденото в дома й на 20 Август 1909г. благодетелно дружество „Всех скорбящих Радост”. То има  за цел изграждането на приют за болни и немощни хора. Не достигат средства, затова върху дарен от Филаретова имот в двора на църквата „Св.Крал” (дн.”Св.Неделя”), започва строежа на така нареченото –  Доходно здание, предназначено за отдаване под наем и събиране на приходи за построяване и издръжка на приюта. Сградата е внушителна, четириетажна, с 16 магазина, 13 галерии, 9 зимника и 86 хотелски стаи. Успоредно с това, срещу тогавашната болница „Червен кръст” започва и изграждането на приюта. Той е на два етажа, с 18 стаи и малък параклис и официално е открит на църковния празник Кръстов ден – 14 Септември 1914. В него намират подслон първите 15 нуждаещи се. Самата благодетелка, заедно с три бедни жени, на които изцяло е поела издръжката също заживява в него. През 1925. е завършено преустройството и разширението на сградата и тя добива сегашния си вид.

Само след 1 година, на 25 Април 1915г. Йорданка Филаретова напуска този свят, оставяйки всичко свое за благотворителност. За отмъщение никой от нейните роднини не присъства на погребението й. Заветната й мечта, да построи църква, осъществяват последователите на нейното делото. През 1928г. е построен и осветен храмът „Покров пресвета Богородица”. В дворът му е гроба на дарителката и пренесените кости на съпруга й.

БЛАГОДЕЯНИЕ И ПРИЗНАТЕЛНОСТ, това са две човешки добродетели, тясно свързани по между си.

Ние преподавателите и студентите от Медицински колеж „Йорданка Филаретова” сме признателни за огромния морален кредит, който тя ни е завещала: родолюбие, високи нравствени критерии и хуманизъм и сме горди от това, че можем да се докоснем до величието на тази забележителна българка.