История

Медицински колеж “Йорданка Филаретова” гр. София - традиция и престиж

 

Медицински колеж “Й. Филаретова” в гр. София е най- старото, най- голямото и  многопрофилно учебно заведение в страната, с утвърдени традиции в обучението на професионалисти по здравни грижи.  Колежът е държавна образователна институция, основно структурно звено на Медицински университет – София.

МК “Й. Филаретова” е наследник на столетната история на образованието и подготовката на специалисти в България, чиито професионален дълг са здравните грижи.

В началото на века в София се организира обучение на медицински сестри и акушерки.  През 40-те години се разкрива специалност “Рентгенов лаборант”. От 1951 г. започва прием по специалностите “Медицински лаборант”, “Зъботехник “ и “Помощник- фармацевт”; от 1961г.- “Рехабилитатор”; от 1966г.- “Санитарен инспектор”; от 1973г. “Социален работник” ; от 1980г. – “Масажист”.

През годините обучението се провежда по различни програми, съответстващи на статута на учебното заведение и държавните изисквания. През годините медицинският колеж многократно си променял името макар и традициите да са непоклатими.  През последния половин век той се е наричал:  Обединен Медицински Техникум, Обединено Медицинско Училище, Полувисш Медицински Институт, Централен Институт за Подготовка на Здравни Кадри със Средно Специално Образование и Полувисш Медицински Институт.  Обособяването му като Медицински колеж към Медицински Университет – София става с Постановление на МС №16 от 1997г..  С решение на Академичен съвет от м. Септември 2000г. МК приема името “Й. Филаретова”.  Колежът има собствено знаме, академичен знак и лого.

В настоящия момент, в него се обучават кадри с висше образование на образователно – квалификационна степен “Професионален бакалавър”, от професионално направление “Здравни грижи” по специалностите: Медицински лаборант, Рентгенов лаборант, Зъботехник, Рехабилитатор, Помощник- фармацевт, Инспектор по обществено здраве, Медицинска козметика, Масажист с увредено зрение и Медико-социални грижи.

 

Йорданка Филаретова – Благодетелко, приеми нашата признателност!

 

 

Всички преподаватели, служители и възпитанници отдаваме заслужена почит и признателност на патрона на нашия Колеж – Йорданка Филаретова. Съвсем основателно изследователите на нейния живот и обществена дейност й отреждат място до легендарните Неделя Петкова, баба Тонка и Райна княгиня.

Родена на 19.03.1843г. в София, тя е третото от четирите деца на преуспяващия търговец Никола Иванов, известен повече като хаджи Коце. Страстта на бащата към знания и просвета го карат да не жали средства за доброто образование на своите деца. Неговият дом е един от най- богатите с литература, а Йорданка е сред най- добрите ученички на Първото девическо училище, открито през 1858г. в София от видния възрожденец и будител Сава Филаретов. Първо неин учител, а по- късно и съпруг той оказва огромно влияние върху оформянето на нейната духовност и интелект.  Бракът им обаче е твърде кратък, само 3 години. През 1863г., Сава Филаретов умира в Кайро, покосен от „жълтата гостенка” – туберкулозата.

Останала сама с две годишен син, само на 20 години, младата вдовица не се колебае да продължи просветителската дейност на своя съпруг. По нейна инициатива през 1869г. е основано Благотворително женско дружество „Майка”, което има за цел да насърчава  и подпомага желаещите да се учат жени. Дружеството съществува дълги години след Освобождението и стои в основата на много образователни начинания.

Нейна подкрепа в родолюбивите  дела е по- малкият й брат, Димитър Хаджикоцев, известен член на Софийския революционен комитет. Чрез него Филаретова става съпричастна на националноосвободителната борбата. Когато Левски създава в София таен революционен комитет, тя е определена да съхранява комитетската архива. Сведенията за нея от онова време сочат, че два пъти е арестувана по подозрение и само случайността и удивителното й хладнокръвие я спасяват от бесилото. След гибелта на Апостола и трагичните събития през Априлското въстание, започва кореспонденция с руския консул в Пловдив - Найден Геров. Донесенията й  за жестокостите на турските власти в София и Софийско влизат в официалните консулски доклади до Петербург и до голяма степен определят отношението на Русия към българските страдания и вземането на решение за война . По време на Руско – турската война домът й е превърнат в болница, а през Сръбско – българската, е сред първите доброволки – милосърдни сестри. Тя е  първата жена у нас, наградена с почетния знак на Българския червен кръст – „Голям червен кръст”, учреден от княз Ал. Батемберг.

Тя е и първата жена в София към която се обръщат с “госпожа”. Това обръщение дотолкова и приляга, че мнозина го мислят за малкото й име.

Дочакала Освобождението - „Госпожата”, както всички вече я наричат почтително, заминава за Русия, за да изучи сина си. Едничката й мечта е той да съживи бащиното си име. Съдбата се оказва жестока. През 1885г., ненавършил 20г. синът й умира, също от туберкулоза. От този момент, до смъртта си тя не се разделя с черните дрехи. Завръща се в бащината си къща в София и се отдава изцяло на обществена дейност и благотворителност.

Връхна изява на нейното човеколюбие е учреденото в дома й на 20 Август 1909г. благодетелно дружество „Всех скорбящих Радост”. То има  за цел изграждането на приют за болни и немощни хора. Не достигат средства, затова върху дарен от Филаретова имот в двора на църквата „Св.Крал” (дн.”Св.Неделя”), започва строежа на така нареченото -  Доходно здание, предназначено за отдаване под наем и събиране на приходи за построяване и издръжка на приюта. Сградата е внушителна, четириетажна, с 16 магазина, 13 галерии, 9 зимника и 86 хотелски стаи. Успоредно с това, срещу тогавашната болница „Червен кръст” започва и изграждането на приюта. Той е на два етажа, с 18 стаи и малък параклис и официално е открит на църковния празник Кръстов ден – 14 Септември 1914. В него намират подслон първите 15 нуждаещи се. Самата благодетелка, заедно с три бедни жени, на които изцяло е поела издръжката също заживява в него. През 1925. е завършено преустройството и разширението на сградата и тя добива сегашния си вид.

Само след 1 година, на 25 Април 1915г. Йорданка Филаретова напуска този свят, оставяйки всичко свое за благотворителност. За отмъщение никой от нейните роднини не присъства на погребението й. Заветната й мечта, да построи църква, осъществяват последователите на нейното делото. През 1928г. е построен и осветен храмът „Покров пресвета Богородица”. В дворът му е гроба на дарителката и пренесените кости на съпруга й.

БЛАГОДЕЯНИЕ И ПРИЗНАТЕЛНОСТ, това са две човешки добродетели, тясно свързани по между си.

Ние преподавателите и студентите от Медицински колеж „Йорданка Филаретова” сме признателни за огромния морален кредит, който тя ни е завещала: родолюбие, високи нравствени критерии и хуманизъм и сме горди от това, че можем да се докоснем до величието на тази забележителна българка.